Дядо Коледа и Homo Consumericus влизат в мола

Аз имам друга теория – за естественото равновесие и дЕдо коледа.

Имайки някаквата информатираност (извинете, информираност) на тема психология, икономика и мъничко политология, взех че се поставих на мястото на една от многото държави. Дали ще е Щати, Германия или България, нуждите на държавата са склонни.

– Да върви икономиката
– Да има мир
– Развитие
– Да е пълен хладилника на Homo Consumericus.

– Да върви икономиката – звучи яко. Само че когато в държавата има производство на болтове и гайки например, това значи, че в много други държави произвеждат същата стока. За да се класираш на световния пазар, така че да купуват точно твоите болтове, то вариантите са или да подобриш своята услуга (по-здрави и качествени болтове), или да смъкнеш цената. Факт е, много хора могат да правят болтове и гайки и то хубави.

Следователно остава варианта с цената. Да ама ако директно смъкнеш цената на твоето производство, то хилядите хора, които участват в него вече си чатят с други такива от други държави и много бързо ще разберат за това твое деяние като държава и ще вдигнат бунт (граждански безредици на болтоработещите, искащи равни права и заплати)
А това противоречи на втората нужда – да има мир.

За това държавите си служат с едни други трикове. Вместо да смъкнат цената, печатат нови пари и свалят цената на валутата. И пак внимават, защото ако го направят рязко – отново ще има безредици. За това се прави плавно. Инфлация го наричат. А понякога е удобничко шепа конспиратори да са виновни за някоя друга кризичка. Оправдание е важно да има, народа ще вярва в него за да предотвратим бунта. Е, от време на време се пръкват разни иновации, като ИТ които пообъркват сметките, ама с времето високоплатените такива индустрии стават масови и се трансформират като стойност до болтопроизводството (програмистите ще станат обикновени клавиатуристи).

– Да има мир
Първоначалното изобретение на кока кола – дЕдо коледа (както комунизма и религиите) се вписва в нуждите на държавите. За това се насърчава дедоколедуванието. Последствията от мита „Дядо коледа“ са такива, че още от малки децата заживяват с илюзията, че има неща които ще получат на готово. Форматирането е методично и всяка година детето очаква своя подарък. И обръщам внимание – не защото прави нещо конкретно, а защото „слуша“ !!! Така младите послушни момци, които все още живеят при мама – се дохранват с идеята че на този свят съществуват неща, които получаваш на готово и без много много усилия. Така тяхните умения закърняват с времето. Тяхния плам за живот сам ще се дави в безизходица, причинена от липса на умения. Безпомощността води до стрес и отслабване на организма до форма на ленност. Колкото до хората, живяли „здравословно“ „на село“ и идвайки в града – те се разболяват заради стреса. Това, че са яли здравословна храна би ги направило по-устойчиви само при положение, че имат същите умения като останалите в града. А липсата на такива може да ги срине тотално за 3 месеца.
На този принцип работи и държавата – прави зона на комфорт (като при мама – готви чисти, а ние ядем и хленчим).

Да има толкова здрави хора, живеещи комфортно и щастливо – това скъпо удоволствие противоречи на нуждата да обезценим валутата. Тогава на помощ идват новите изобретения ГМО. Така натренираните млади левентки и девойчовци – веднъж свикнали с „концепцията“ на дЕдо коледа, затвърждават получаването без много усилия. Считат нормалната храна да е евтината. Създадено е обществото на Homo Consumericus – твърде много хора, които сами си търсят евтината храна. Брилянтно равновесно положение.
Някой плаща на дЕдо коледа да носи подаръците. Също някой плаща да има реклами „по телевизора“. Целта е Homo Consumericus да разпознава кой е „най-полезния“ продукт без да си дава много много зор да чете и проучва. Всичката му информация е вече сервирана заедно с яденето – на тепсийка.

– Развитие
Някой би попитал – е да, ама ако държавата има за цел да отглежда биороботи, които да имат сили толкоз колкото да произвеждат болтове, то кой ще мисли ? Кой ще прави таз държава по-развита от другите ? Винаги има желаещи – Това са Homo Sapiens, наречени още „онез лудите“. Отдавна г-н Парето е открил закон, който гласи че 20% от хората сътворяват 80% от ползите. Ако са под 20%, държавата ще ги насърчава с данъчни облекчения. Ако минат границата, държавата ще взема мерки и теглилки, защото иначе бунт и край на статуквото. Вдигат т.нар. данъци и затварят някоя врата за възможности. Наричат го „вдигане стандарта на живот“, така че на лудите да им стане по-трудно.

– Да е пълен хладилника на Homo Consumericus.
Чрез пълнотата на хладилника се регулира скоростта на болтопроизводството. Ако хладилника е пълен за 1 месец, Homo Consumericus ще произвежда болтове. Ако го напълним като за 6 месеца, Consumericus напуска работа, отива на почивка и 5 месеца ще седим без производство на болтове. През това време, уменията му могат да изчезнат под нормите за качествено болтопроизводство. Тогава ще си имаме Homo Consumericus на социални помощи за безработен. За да избегнат такава драма, предприемачите изчисляват такава заплата, че да конпенсира разхода на Homo Consumericus за 1 месец. Ако все пак Consumericus сдобие някакви спестявания, то добрата инфлация ще му ги изяде и така ще предпази уменията му за болто производство от закърняване чрез безработица. Държавата мотивира предприемачите (Homo Sapiens по идея) да се грижат за Homo Consumericus така, че да са живи, здрави и работоспособни. Ако предприемачите поради грешка допуснат повече безработица на Homo Consumericus, то държавата ще вдигне данъците. Така чрез мотивация и малко инфлация се решава въпроса с хладилника на Homo Consumericus и стабилния темп на болтопроизводство.

Съществуват твърдения, че Homo Sapiens били „добри“, а Homo Consumericus – „лоши“, твърде много консуматорско общество било на беда и т.н. Нека отбележа, че „добро/лошо“ е създадено заради нуждите на Homo Consumericus. Не съществуват в природата. Усмивка, съпричасност, активност, любознателност, адаптивност, предприемчивост, отношение, воля и грижа за другите видове отличават Homo Sapiens от останалите животни. В природата съществуват различни по скаларна стойност сили. А стойността силата е нещо различно от доброто/злото. Или с други думи, силата на Homo Sapiens не го прави „по-добър“ от Homo Consumericus или от тигъра например. Homo Consumericus се характеризира основно с липса на воля за контрол над своите инстинкти и емоции. Пасивността (мързела) е ключов инстинкт за съхранение на енергия, възникнал евулюционно. В тази връзка, връщайки се въпроса дали ГМО и дядо коледа са зло, както и поглеждайки на света като многообразие от различни животински видове в естествено природно равновесие, би могло да видим опасност в свръх размножаването на Homo Consumericus за сметка на останалите животни. Ако процеса води до изкуствено изчезване на други животни, то ГМО и Дядо Коледа са инструменти за контрол на процеса. Обръщам още внимание, че „Мисля, следователно съществувам“ се отнася за Homo Sapiens – пазителя на живота.